Илюстрация funnyatheism.com
Психологическо обяснение на Фройд
Зигмунд Фройд предлага теория, в която религията е представена като форма на невроза.
Религията има две страни: метафизична, която се стреми да обясни позицията и смисъла на човека във Вселената и морално-етична страна, която регулира поведението на хората. Никога не е имало същестен конфликт с науката в областта на етиката, защото моралните въпроси са извън областта на интересите на науката – един, например физичен закон не е нито морален, нито неморален, а само отразяващ фактите или не.
Но в метафизичния си аспект, религията влиза рязко в конфликт с науката – описанието от свещените книги, които се смятали за боговдъхновени, се разминава с научната картина на света. Остротата на конфликта се дължи най вече на факта, че съмнението във вярата отслабва авторитета на църквата, а от там и на нейните приходите, затова църквата е проповядвала, че съмнението подкопава морала
Нека си спомним процеса на Римокатолическата църква срещу Галилей и как едва през 1992 папа Йоан Павел II изразява съжаление за поведението на църквата. А тя ще продължи да губи позиции. Сега друг конфликт е на дневен ред – въпроса за произхода на живота и в частност на човека. В съвременния свят, църквата е наясно, че вече с подобни процеси и репресии не може да се бори с научния прогрес и затова разчита на мимикриращи наукоподобни теории като креационизна и теорията за интелигентния дизайн.
Може ли да се избегне противопоставянето на религия и наука? Би могло, ако ясно се разграничат двата аспекта на религията и църквата се откаже от тезата, че Светото писание е източник на знания. Това едва ли ще стане – според религиозните хора Създателят на вселената е написал или продиктувал свещенните им книги и така двете страни на религията си остават свързани помежду си. Това означава, че и в бъдеще конфликтът религия-наука е неизбежен.
Религията има един показателен, затворен в себе си, аргумент, че вярата е самодостатъчна, изразен в притчата за Тома Неверни – Христос се появил и накарал Тома да го докосне, като казал: „Блажени са тези, които не са видели, но въпреки това повярваха"
Излиза, че способността на толкова много хора да вярват сляпо била в някакъв смисъл доказателство. Фактът, че имаме някаква интуитивна представа за Бога, се смята, че е доказателство за съществуването му. А изискването на още доказателства е обида и грях.
Психологията, която според степента си на проверяемост въобще не е наука, тепърва ще се оформя като научна дисциплина и тук църквата най-трудно ще предаде позиции, особено за "науката за душата", каквато е според названието си психологията.
Наистина, има много неизвестни пред науката, а вътрешният ни свят е най-трудно познаваем. Това е така, защото трябва да изучаваме система, която сме самите ние. В случая трябва да се изследва самият инструмент на познанието – нашето съзнание – и това изглежда невъзможна задача според теоремата на Гьодел за непълнотата. Според теориата на системите обективното познание на една система става, ако източникът на познание се намира извън нея.
Дали науката ще надделее?
В противоборството наука/религия през вековете, науката неизменно е била победител. Но напоследък обаче изходът изглежда неясен.
Много от събитията и процесите на ХХ век са причиниха нарастващо чувство на неудовлетвореност от науката като такава. Причините на това отръпване от "здравия разум" са комплексни. Задълбочаващата се световна криза на съвременната цивилизация (екологично и социално-културни) предизвиква в общественото съзнание стремеж да се търсят неконвенционални нови решения, извън науката за разрешаване на глобалните проблеми, за които често е обвинявана и самата наука. Днес науката се обвинява във всички грехове: атомното оръжие, замърсяването на околната среда, генното инженерство и т.н.и т.н.
Имаме ли нужда от религияРелигията е дала календара, египетските жреци са съобщавали кога да се сее, кога да се жъне, съхранявали са и са развивали знания за астрономия, те са можели да предсказват слънчевите затъмнения, църковните училища са преподавали четене и писане. Много от учените през 17-18-век са били възпитаници на религиозни университети. Не мога да отрека положителния цивилизационен принос на религията. Била е вдъхновяваща, утеха и морален ориентир.
Но сега тези функции на религията може да изпълнява една модерна държава, училището, науката и изкуството и нищо не може да оправдае съществуването на църквата освен като историческа или етнографска атракция.
Read more: http://bgchaos.com/749/polemics/logic/%d0%bd%d0%b0%d1%83%d0%ba%d0%b0-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%b3%d0%b8%d1%8f/#ixzz4gBq9SxaT
Човекът, почуствал само веднъж това усещане от допира на "Божията благодат" става "наркоман", той често иска да опита това "блаженство", земния свят му става омраена, и той с цялата сила на душата си търси възможно най-скоро, да избяга от света на плен това ", намиращ се във власта на дявол ", за да се яви пред него. И точно тогава, разпънатата на Пентаграмма душа се поглъща от Душегубеца.
и по нататък от Едуар Бърнейс..
негов племенник, работил в Америка
и ХолиУуд, многоо яснУ..