мастър  джи  разглеждаше профилите  на блоговите фусти  мн. фнимателно

за да си избере от тях бъдещата жертва . Всички бяха анонимни
или скучни,многу ясну...или над 65..
що за перверзия в тоз блог...

но, Стоп!! ко се мярна..там... усмиффка, руси коси, сладки бомби..
ооо, даа.. в  полунощ  се случваха чудеса ...
понякога, даже и в блога..

погледът му се връщаше отново и отново на портрета на тази
нежна милейди около 100те..
хъм хъм.. и то някъде на Франкфурт на майната му..

Той бързо направи своя избор, без капка колебание,
усмихна се тънко–тънкоо и зачака зелената ламБичка..

тя беше някак далечна, тайнствена , но мамка му притегателна..като магнит..

беше сложила смела снимка..усмихната, главата предизвикателно  назад.. бомбите  напред..мили ,Боже...

охххх нее... това Го побърка..
ква си ти, маа Принцесо ?

Сърцето  в гащите му подскочи с някаква непозната страст…

ноо..тя, тя не беше.. в час..

Смръщи  ниско  чело..тя не беше особено активна..

имаше 4 – 5 постинга, и то..на някаква ..маймуница..

изсумтя ядноо къто нерез..

ще я  гепи, нямаше време за сладки слова… искаше я..тук и сега….

на колене ,с наведена  руса главица.. грррр….

няколко рими, двама трима философи, малко музичкаа тра ла ла.. и..хоппла...Птичката кацнала..

Вече очакваше с нетърпение живата среща с Принцеса  Джулия...

беше самотен, тъжен, нераззбран , и  отколе..неИбан...триста дяволи..

беше сам  посреднощ, а този копнеж по  Нея го режеше, като с нож..

мразеше тази пуста софийска квартира за 80лева, и ТВ апарата от 1980...
шиит!

ненавиждаше гОрката си съдба на разорен..келнер.. а, какво Ай Кю имаше..три лакътя  и две  педи обиколка..на квадрат..
новият  ден настъпваше  бавноо, и той се замъкна блед и жълт към

студената ергенска баня..
 не беше  никакъв  мастър Хай Ти, а един поплювкоо на 45.. с наченки на шкембе и зализано нескопосано.. теме..

още декламираше Дебелянов, и се вълнуваше с Робинзон Крузо и Винету…

но..времето на  кура минаваше.. и той ритна вратата с  крак…