- И са решили да я постигнат чрез БРИКС?

- Точно така. А от трета страна геополитическата доминация на САЩ стигна пика на могъществото си и отсега нататък пътят е надолу. Историята го е показала - затихващите империи нанасят най-големи поразии на света. Примерно гниенето и умирането на Римската империя, която е най-близко до нашия исторически и цивилизационен опит, е траело близо 500 години.

- 300. Ако броим след Марк Аврелий (смях).
- Добре, нека да са 300. Да ти напомня само за Сидоний Аполинарий, който имал разкошна вила в Галия, излежавал се в басейна и пишел разкошни стихове до своите приятели в Рим, в които обяснявал за предимствата на римската цивилизация, за Pax Romana, докато франките вече тропали на вратата и ритали статуите в преддверието, а той обяснявал през това време колко е съвършен светът всъщност.

- Така е (смях). Само че това се случва в Окситания, и по-точно в Оверн, където почти винаги се е живяло добре, дори при варварите.
- Добре, но имам предвид следното: сега си мислим, че този тип социална и икономическа матрица, която наричаме най-условно „западен цивилизационен опит", военна мощ и всичко останало, е на върха на могъществото и всъщност ние виждаме, че това е като статуя, която всеки момент може да бъде съборена, докато привидно изглежда много добре. Разбира се, за нашия затънтен край това е ясно, че е непопулярно.

- Според теб как може да се излезе от омагьосания властови кръг у нас?
- Има няколко въпроса, които ме вбесяват, и това е единият от тях (смях).

- Да го разгледаме като не дотам утъпкана пътечка в много гъста гора - но все пак приемайки, че съществува.
- Виж, аз съм „немилостив" както към враговете на България, така и към самите българи. Социалните анализатори не са доктори, които лекуват, и не бива да бъдем възприемани така. Това показва, че това общество всъщност не е достатъчно зряло в европейските традиции, за които говорихме преди малко, и не е наясно, че науката - като социално действие - е

възникнала преди всичко като автономна сфера за изучаване на света - такъв, какъвто е, - и че има разлика между човека на действието и човека на анализа.

- Т.е. хората като нас - социолози или културолози - са просто диагностици, а не хирурзи.
- Точно така, но да не забравяме и друго - горчивият български опит от прехода показва, че голяма част от това, което се е самонарекло „социолози" и „политолози", има задача да манипулира и легитимира предварително взети решения и реализирани безобразия.

- Това реално как си го представяш? Някой пристъпва плахо в някакъв офис и на английски или руски му казват какво да говори? Примерно даден социолог отива всеки петък на обяд и му диктуват?
- Ами, да, представям си го. Мисля, че това договаряне у нас е доста примитивно, тъй като българските господари на деня като цяло са не от пяната, а от тинята на прехода. Поръчваме ви следните социологически проучвания, със следните резултати: за наште - толкова, за другите наши - толкова, а за другите - още толкова. Като в прочутия социологически виц: на въпроса закусвали ли сте тази сутрин, 20% отговорили с "да", 30% "не", а останалите казали, "не мога да преценя".

- Току-що деконструира собственото си съществуване като преподавател по социология (смях).
- Чудесна шега, но веднага обяснявам защо не. Социалният анализатор, както стана дума, не е социален доктор. Не знам защо голяма част от нашите сънародници са останали с впечатлението, че ситуацията е ясна и че един вид трябва да даваме вече само рецепти какво да се прави оттук нататък. Няма каталог на проблемите и решенията - и отдолу да теглим една черта и всичко да е ясно.

- То всъщност е кантиански процес, но социологията пострада жестоко заради факта, че у нас я приравняват с политическото наблюдение.
- Отлично казано. Социалният анализатор може да дава едни или други рецепти - доколко са адекватни или не, е друг въпрос. Ще кажа така: на голяма част от нашите сънародници не им идва наум една реалистична, но нерадностна мисъл. Случайно да са чували, че има болести, които не се лекуват? Аз смятам, че българската ситуация попада в тази графа.

- Винаги съм харесвал песимизма ти.

- Да приемем за миг, че ние, като стъпили на раменете на гиганти, можем да видим по-надалеч. Какво виждаш?
- Съжалявам, но не съм продавач на надежди, уморих се да го казвам. (Между нас казано, винаги си давам сметка за лимитираността на собствената си гледна точка.) Но мисля, че е въпрос и на почтеност към темите, които разискваме с теб, и към хората - от геополитическа и вътрешнополитическа гледна точка, аз действително не виждам някаква кой знае каква драматична позитивна промяна, която може да се случи в България. У нас липсват сериозни социални групи, които, първо, да осъзнаят собствения си интерес, да има достатъчно елити, които да имат достатъчно адекватна представа за себе си и за ситуацията, плюс достатъчен интелектуален багаж, за да знаят как може да лавират в дадено положение, и съответно на тази база да си дадат сметка за обективния лимит от възможности, в който България е поставена. (Като казвам „България", това е метафора, повече от ясно.) Сега, при положение, че 2,5 милиона от най-читавото население просто е избягало оттук - ние имаме не емиграция, а евакуация от територията. И с извинение, че това може би ще ти прозвучи много лошо, но тук е останала демографската шлака във всяко едно отношение. Което допълнително е успивано с ред „реформи" - икономически и политически, и допълнително наркотизирано с всякакви културно-идеологически шокове. Т.е. не можеш да очакваш от това население нищо - то не е субект, а обект на живота си.

  следва ....

Светът е в хаос, и цивилизацията се разпада пред очите ни...
а ,некои квартални авторитети ми напяват мантри за “билетчето на глупака “ !!
За Бога, вие къде живеете ?

(Като казвам „България", това е метафора, повече от ясно.) Сега, при положение, че 2,5 милиона от най-читавото население просто е избягало оттук - ние имаме не емиграция, а евакуация от територията. И с извинение, че това може би ще ти прозвучи много лошо, но тук е останала демографската шлака във всяко едно отношение. Което допълнително е успивано с ред „реформи" - икономически и политически, и допълнително наркотизирано с всякакви културно-идеологически шокове. Т.е. не можеш да очакваш от това население нищо - то не е субект, а обект на живота си.

Мисля, че най-големите проблеми на соц-а у нас (извън сталинистките престъпления) са, първо, разрушаването на селските социални връзки, на социалната кохезия, ако щеш - т.е. обезземляването на селянина и хвърлянето му в насилена, безумна прото-индустриална среда; и второ - партийната „аристокрация", която през 80-те буквално изнесе цяла държава навън.
- Хайде да те допълня - истинският проблем е, че всичките тези неща не бяха заместени от градска, модерна и всякакъв друг тип мрежа на социална интеграция. Нещо, което на Запад се е правило 500 години. Тук изведнъж го правиш за 50. Значи, като тръгнеш да прескочиш историята, имаш и лоши резултати. И в резултат на това нещо, на 10-и ноември ти финишираш с едно 5-милионно население, от общо близо 9-милионно, което има съответния социален статус и претенции "като на Запад", без да си дава сметка, че то е обект, а не субект на собствената си съдба. Този социален статус не е продукт на неговите собствени усилия, а нещо, което е разпоредено отгоре - по вертикала на „източната" власт, за който ти говореше. Население, което в никакъв случай не е в състояние да съгради собствени планове за собствения си живот. И, много важно, това население като цяло е политически инфантилно и граждански неграмотно. Тъкмо заради това то беше изключително лесно манипулируемо в условията на прехода. И с такъв тип бутафории като "родните революции" в стил 1989, 1992-93 или 96-97, включително и протестите от последните три-четири години - за набитото око е ясно, че се правят по един сценарий и по един учебник. Хората попадат непрекъснато в една и съща река, въпреки приказките за обратното. Това показва, че нещо с критичните сетива не е наред. Дълбоко не е наред.

Ивайло Noisy Цветков