Добре се живее
  с истината всекидневно.
  Добре се живее
 с любовта лицемерно.
 Заблудата, станала истина,
 заблудата, станала любов,
 правят лекия път -
 на спокойствие,
 на лесни решения,
 на лесно осъждане,
 на бягане от другия,
 на неразбиране,
 на немислене,
 на превъзходство,
 на всезнание,
 на обожествяване.

 Има и друг път.
 На истинската истина,
 и на истинската любов.
 В него няма щастие,
 няма спокойствие,
 няма лекота,
 няма превъзходство,
 няма всезнание,
 няма осъждане...

има раздвоение,
има лудост,
има разбиране,
прошка,
състрадание,
тъга,
сълзи,
смирение...

Ходене по тръни.
Няма бягане...

от Кръста.

Любовта има своя кръст, подобен на Христовото разпятие, защото и тя като Него не е от този свят. Истината също не е от този свят и Блез Паскал казва за нея: "Земята не е отечество за Истината - тя броди непозната между хората!" Оттам следва и шизофреничното раздвоение на личността ни при срещата с Любовта и с Истината. Човек - Любов - Истина. Върховете на този триъгълник рано или късно ни сливат с Мъдростта и ни отвеждат до Кръста. Дано само да е за Възкресение! Амин!

Чудесен е стихът ти - дълбок. И като замисъл, и като реализация!

Трябва да е за Възкресение! Ако не е, не знам за ккаво друго...

Хубава неделя ти желая!

Много ти благодаря!