Едва проходил и се дразниш,
 че правят те на малкото дете
 и искаш всичко като възрастните
 дори и това, което лети и не се яде...

Като младеж желаш да налагаш
на другите измислените си правила
с единствено желание да си различен
и да впечатляваш околната си среда.

 Израстнал тръгваш ти на работа
 и научваш се да си покорен,
 защото иначе ще излетиш
 по начин срамен и позорен...

 Оженваш се и си родител -
 там учиш се на отговорност
 на пример, който трябва да се дава
 и да си свестен и любовник...

И ето - вече във косите ти
разцъфва на старост белотата
ти трябва да разказваш приказки
и да приличаш на децата...

Тогава тъжен на перваза
тъгуваш за прекрасната си младост
и не мечтаеш повече, а гледаш
да стъпваш по - внимателно и да си прав...

Димитрина Кременова

Живот разказан е таз`приказка
живот реалност и съдба.
Не иска дори една питанка
в Добро и обич за ръка.