| Къде е истинската езотерика? |  |
| Статии - Философия |
| Написано от lexas |
| Петък, 08 Юли 2011 02:37 |
Ние сме хора на духа. Не трябва да си правим илюзии, че сме като всички, защото, както един мой приятел обича да казва, щом сме тук, вече сме различни. Но не различни в онзи показен смисъл на думата, в който човек желае да си достави егоистично удоволствие чрез утвърждаването си като нещо повече от другите хора. А различни, защото чувстваме, че в този свят и в този ни живот съществува по-дълбока истина. Не можем да я опишем, не можем да посочим и пътя за достигането й, но ние го знаем и това ни отделя от останалите, които сякаш са се примирили и са направили така, че да забравят съвсем за тази възможност. Да има нещо повече на този свят от очевидното.
В компютъра, разбира се! Ще потърсим истинската езотерика в компютъра си. „Google“ трябва да знае нещо по въпроса! Няма начин да не знае! Написваме името й и моментално сме заляти от сайтове и форуми. Лигите ни потичат. Успяхме! Ето къде била и то на толкова много места едновременно! Удобно се настаняваме, правим си профили, почваме да пишем и четем, да се интересуваме. Нещата започват да вървят. И така прекарваме сериозно количество от време. Може би няколко години.
Събуждаме се! Минали са няколко години. Имаме усещането, че връзката ни с езотериката е силна и ясна. Можем доста да говорим за нея и все смислени неща. Обаче ни гложди нещо – не я чувстваме действително. Трябват ни все някакви средства, за да я достигнем. Например компютъра ни или някой наш напреднал приятел. Само тогава се получава. Бидейки сами, чувстваме, че животът ни сякаш си е същия. Киното, пазара, парка – всички онези места, а и още толкова, където се налага да бъдем, те сякаш са лишени от езотерика. И започваме да чувстваме най-гнилото в цялата ни постановка. Отделени сме от нея. Отново. За пореден път.
Вярно, много сме научили за годините. Открили сме истински хора, узнали сме, че съществуват реално, а не само на думи. Открили сме много чисти практики и системи, част от които дори сами практикуваме. Борим се да имаме преживявания от духовен характер. Опитваме се да живеем по-чисто и точно, по-професионално. Опитваме се да се освобождаваме от привързаностите, да не се чувстваме толкова важни и т.н. и т.н. Много идеи сме натрупали, много виждания за това как би трябвало да изглежда развитието.
Ето къде е истинската езотерика във всеки един момент. В теб. В тялото ти. В съзнанието ти. Едновременно. Във всеки момент. Не само в седенето, макар то да прави така, че нещата да се увеличават като усещания по 10 или 100 пъти. Навсякъде обаче го има и присъства. Ние практикуваме само в отделни моменти, но живеем постоянно.
Това е. Там е истинската езотерика. Не можем да се ограничаваме. Ние сме този човек. Ние сме това тяло. Ние излизаме отвъд това тяло и този живот, и тези възприятия. Ние сме всичко това и имаме огромната задача и привилегия да го осъзнаем. Нещо по-добро дори – да го осъзнаваме. Без прекъсвания и паузи.
Търсете винаги едновременно навсякъде в себе си. Голямото и трудното изискване е да сте тихи вътрешно. Обстановката е все едно. Можеш да си тих и сред купон на метъли, и в кафене с дънеща чалга, и в дискотека, и на пазара, и в парка, и в киното, и вкъщи, и на работа, и по време на пътешествие и скитничество, и с приятелите си, и с враговете си, и по време на битка, и по време на приятен разговор. Можем да изключим шума в себе си, да пресечем объркаността си и изцяло да съзнаваме това, което имаме. Това е езотерика, това е тялото и съзнанието й. Тя не е в сайт, не е във форум, не е в компютъра, не е в любима книга, не е в практиката ни! Трудно е да се каже, но е навсякъде. Усещате ли го? Можете ли наистина да оставите всичко, нека вътрешните ви граници паднат, нека я чувствате навсякъде в несъвършените си животи. Животът никога няма да стане съвършен в този смисъл за практикуване на нещо си. Но той вече си е такъв по начало и от само себе си! Той няма нужда от поправка, цялата игра, системата, бунтовническите ни слова и действия, истинската информация. Всъщност всичко е наред! Няма граници, няма прегради, няма разделения, няма конфликти. Трудно е да се усети. Да се схване. Защото сме изтъкани от това. Онзи ден един пич щеше да ми отреже тиквата за едното нищо. Онзи ден друг ми се ядоса и се разсърди за пълна глупост, несъзнавайки, че самият той е един огромен надут балон, независимо от цялата си сила и талант. Това са хора, които не могат да губят и не могат да осъзнаят, че няма граница на преживяванията. Че те всичките са уникални. Че не се налага да търсиш нещо, не се налага да се счупиш от тренировки, за да станеш великия излизащ от тялото си или уникалния сънувач, или просветления гуру с магическите способности. Езотериката е да си човек. Преди всичко! Ако успееш да си, ако наистина успееш да си това. Да си просто сам по себе си човек – без чужда помощ! Без никакви патерици, прегради, блокади и ограничения! Без да си го доказваш по някакъв точно определен външен начин, че си, а просто да (си) БЪДЕШ ЧОВЕК! Ти ще си всичко това и няма да си. Разбрахте ли? То не идва, когато ти искаш. То идва, когато не му пречиш с всичките си глупости. Независимо какъв е животът ти. НЕЗАВИСИМО!
Толкова сайтове, дейности, форуми, мнения, хора, разговори. Смесване на неща. Външни знаци и пътепоказатели. Но накъде сочат всички те? Какво сочат? Май... страх ни е да го изкажем на глас, защото отчасти звучи егоистично и егоцентрично, но... те май сочат към... към нас... те са пръстът, сочещ Луната. Ние самите сме Луната! И винаги сме били!
11.04.2017 21:32
К .Кастанеда ,
моят любим ..Учител и Водач....
Пътят на Воина –пътешественик..
трудният „ Среден Път на БУда е..същото..
нали, разбра поне малко, веске ?
