23.02 18:29 - Вместо увод, или защо са тъпи блогърите Автор: dave Категория: Други    
Прочетен: 2765 Коментари: 5 Гласове:  1  
 
Винаги съм намирала хората, които водят блог, за леко тъпи или в най-добрия случай- досадни и смахнати. Кому е нужно да чете мислите на някой друг, повечето от които съвсем не оригинални? Защо тези хора натрапват себе си на други, често непознати хора? Напълно безмислено и чак дразнещо. Аман от простаци с мания за величие. Сега, може би виждате леко противоречие, четейки тези редове тъкмо на моя (новоизлюпен) блог. Или излиза, че се смятам за по-интересна и оригинална от масовката хиляди други блогъри? Нищо подобно. Тези редове са просто поредният знак за иронията на живота, или ако щете- чиста самоирония. Отскоро се научих да владея този похват и сега го използвам под път и над път. Често хората го бъркат с ниска самооценка, слабост или висока степен на самокритичност. За мен е точно обратното- способността да иронизираш себе си, да се подиграваш на своите собствени мисли и чувства, на старото или новото си Аз, е висш пилотаж в себепознанието и вътрешната сила. Е, започнах да се хваля, къде отиде почитаемата самоирония...? Така е, изградена съм от противоречия. Или ще ми свикнете, или ще натиснете бутона Х горе вдясно и ще споделите мнението ми за досадните блогъри. Моля, няма проблем, егото ми ще е леко накърнено, но...хайде, ще ви призная нещо. Истината е, че „блогърите“ (или поне аз в този частен случай) не пишат, за да бъдат четени. Те не пишат за другите. Те пишат за себе си. Защо тогава публикуват на обществено място, каквото със сигурност е Интернет, ще попитате вие (и с основание)? И аз не съм сигурна. Може би първата причина е, че когато желанието да се изразяваш с думи е твърде силно, започва да не ти стига само собствената ти глава. Иска ти се думите да излязат оттам, да има поне някакъв отзвук, или ехо (е, то в една куха глава ехо си има, но друго имах предвид). Започваш да си мислиш, че не е толкова лошо да ги споделиш с някого (добре де, с всички). Представи си да усмихнеш нечий ден, или да накараш някого да се замисли, или да докоснеш нечие съзнание по нов начин...Ако всичко това звучи твърде самонадеяно, нека просто приемем, че сме особен вид вербални ексхибиционисти. Искаме да се покажем и изпитваме удоволствие от това. Без значение дали другите ще харесат това, което виждат- удоволствието да го покажем е достатъчно. Ако четете дотук, ви поздравявам, явно не сте от хората, които зарязват нещата по средата, колкото и да са досадни (да, самоирония- отново). Похвално качество, надявам се някой от вас да научи и мен някой ден. Дотогава ви изпращам много усмивки и не се стряскайте, ако някоя статия (Постинг? Есе? Как се наричат тези блогърски неща?) остане да виси във въздуха недовършена. Някои неща точно така остават най-сладки- като отворена, но само наполовина завършена кутия с бонбони.   Нагоре

cogito,ergo sum…;)))))

  https://youtu.be/NSkboTTTmpg

  мноого  любимоооо..

 поздравчета

   

Нормално е за Националния празник 3-ти март Президента, Премиера и Председателя на НС да поздравят целия български народ.
Същото се отнася и за Кмета на Пловдив, или Долно Камарци когато поздравяват съгражданите си.
Колкото до блога добре е да се ограничите с тези, с които си дружите.
Всичко останало е изхвърляне и грандомания.

И накрая в блога пишат хора по същите причини по които ходят на танци, и на куп други места където се надяват да срещнат хора които ще харесат, или ще бъдат харесани. Една от най големите заблуди е колко си четен от другите блогъри.
Напротив много по важно е, че те четат хора които не пишат в блога и не са регистрирани. И не забравяй че тези които пишат в блога са като чукчите: Чукчата е писател, а не читател.

И накрая в блога пишат хора по същите причини по които ходят на танци, и на куп други места където се надяват да срещнат хора които ще харесат, или ще бъдат харесани.

ойеее

ти пък изобщо ..за Личност ли се имаш

krassko написа:
При твоето тъпанарке.
След като ти си криеш името защо искаш нейното.