Докато се пъхаше под душа, мислеше за Марк.
Представи си неподправената му усмивка, грациозната му походка и споменът започна да дълбае дупка в корема й. Неволно се запита дали и той не си взима душ в същия момент. Имаше нещо еротично в тази представа, обещание за вълнуващо и ново преживяване. Напомни си, че това е просто вечеря, но все пак съзнаваше — 
   не беше напълно откровена пред себе си.

Намираше се под въздействието и на друга сила, на нещо, което се опитваше да отрече. Марк я привличаше повече, отколкото й се искаше да признае, и докато излизаше от душа, съзнаваше, че трябва да бъде предпазлива. Той беше мъж, в когото би могла да се влюби, и тази мисъл я плашеше. Не беше готова. Още не.

Но после чу нечий глас в съзнанието си — 
     може пък да беше готова....
Джули се избърса, навлажни кожата си с благоуханен лосион за тяло, облече новите си дрехи, обу сандалите и се пресегна към грима, който си беше купила от дрогерията. Не се нуждаеше от сериозна намеса — само малко червило, спирала за мигли и леки сенки. Среса се и си сложи дълги обеци, чиято покупка беше просто приумица. Когато приключи, отстъпи назад и се огледа.

Ето това е, каза си. Завъртя се на едната страна, после на другата и подръпна блузката си. Най-накрая се усмихна. Отдавна не беше изглеждала толкова красива.

Слънцето най-сетне се спусна към хоризонта на запад, но в къщата още беше топло и тя отвори прозореца на кухнята. Бризът щеше да я разхлажда достатъчно, докато подрежда масата. По-рано през седмицата, когато си тръгваше от магазина, Марк я беше попитал дали да донесе бутилка вино, затова сега тя сложи на масата две чаши. В средата постави свещ, а когато отстъпи назад, за да огледа масата, чу шума от двигател на автомобил. С един поглед към часовника се увери, че Той пристига точно навреме.

Пое си дълбоко дъх и се постара да овладее нервите си. Прекоси стаята, отвори вратата и излезе на верандата. Облечен с джинси и със синя риза с навити ръкави, Марк беше застанал до вратата на шофьора и се бе навел вътре в колата — явно се пресягаше да вземе нещо. Косата му още беше влажна близо до яката.

Той извади две бутилки вино и се обърна. Щом я видя, застина и доби невярващо изражение. Тя стоеше в последните лъчи на залязващото слънце и цялата сияеше, затова за миг той просто не бе в състояние да откъсне очи от нея.

Удивлението му беше очевидно и Джули се гмурна в усещането, обзета от желание то да продължи вечно.

— Ти дойде — рече тя.

Гласът й наруши магията, но Той все така не откъсваше поглед от нея. Съзнаваше, че трябва да каже нещо остроумно, нещо очарователно, за да премахне напрежението, но вместо това си помисли: „Загазил съм. Здравата съм загазил“.

Не беше сигурен точно кога се е случило. Нито кога е започнало. Може да е било сутринта, когато видя как трепери пред автобуса, или тогава ,когато се усмихна небрежно, след като той пропусна изхода, или през дъждовния следобед, когато я откара у дома, или дори в деня, който прекараха на плажа. Марк знаеше единствено, че тук и сега той се влюбва в тази жена, и можеше само да се моли и тя да изпитва същото.

След известно време най-сетне успя да се прокашля.

— Да, дойдох — каза.

мадам Джулия Лесли Спаркс 
някъде в Юкатан
/ 2012  

Ще дойде, къде ще ходи... :)))

с моя скромен опит ...
някаква Страстна седмица се завихрила тук.
клуб „Опасни баби “

Последно, това 'Под душа' от Юлия ли е или 'Пристан за двама' от Никълъс Спаркс?
Защото Спаркс съм го чела и явно е копирал от тебе. :))))
Само където там е Алекс, а тук Марк. :)))))))

и не пиша за пари, нали

ако не спреш Помпата и не се махнеш
от п“ва Глупак луд, ше ревеш за
Саанкито С още към то 100 г
обещавам ти емоционална самота..
нали ме разбра..

6. cortana - Айдеее, още една откачалка се мисли за фактор. :))))
00:08

доживотна емоционална ..свобода..

Потрудила се е и е разработила сюжета, който да си признаем е тривиален и не търпи бог знае какви акробатики. Както и да го въртиш, всичко ни насочва към желанието и неговото удоволетворяване. При някои описано вулгарно, а при други литературно. Модела е зададен от Балзак в "Емануела", а останалото е изкуството на копипейста. При някои доведено и до съвършенство. Достатъчно е да слушаш българска естрадна музика. Всичко е натъманено. С интернет платформата става все по-широка...

за да смаееш..Кого?
Гого ти удари 2–3 помпи,
и нещо се израдва..
тъпо е, даже импотентно..
и не ми крий умните коменти..
че, бързо ставам ..лоша..