Ако можех само да ти кажа ..

        ако можеше само да чуеш…

      Сърцето ми ,как плаче без думи..
и, как стискам ръце от умора..
как притварям очи без надежда..
как разпервам крила без опора..
без да знам ни път ни посока ..
по пътя обратно към нас..
.....a, беше толкова...някога...

      дали ще ме погалиш пак така…

     както..тогава….

     като твоята Пенелопа любима...

     дръзка ,вярна ,неудържима...

    и някак самотна, уязвима…

    вторачена в жестокатa Голгота..
студена, като надменна Горгона..
дали ще ме дочакаш..
дали отново ще те гушна...
дали, Душите знаят Пътя...
дали ще победим мрака...