Човек живее само два пъти  
Интервю с Карлос Кастанеда (Брус Уагнър)

 

С визията си за една отделна реалност Карлос Кастанеда омая цяло едно поколение. В едно от много редките си интервюта легендарният магьосник разговаря с Брус Уагнър за дон Хуан, свободата, сънуването и смъртта - както и за смешните неща, които се случват по пътя към безкрайността.  

 

През 1960 година Кастанеда е дипломиращ се студент в Калифорнийския университет в Лос Анджелес. Докато е в Аризона, изследвайки лечебните свойства на растения, той се среща с един индианец яки, който се съгласява да му помогне. Младият полеви изследовател предлага по пет долара на час за услугите на дон Хуан Матус, неговия своенравен водач. Водачът му отказва. Без Кастанеда да знае, старият селянин с кожените сандали е неповторим магьосник, нагуал, който изкусно го въвлича като играч в Мита за енергията (Абелар нарича това Магьоснически театър на действието). Като отплата за услугите си дон Хуан иска нещо съвсем различно: „пълното внимание" на Кастанеда.

 Карлос Кастанеда вече не живее тук. След години на много строга дисциплина - години по пътя на воина -той успява да се измъкне от мижавия театър на всекидневния живот. Той е един празен човек, фуния, разказвач на сказания и приказки; всъщност изобщо не и човек, а същество, което вече нищо не го свързва с този свят, който познаваме. Той е последният нагуал, запушалката на много векове - древна приемствена линия от магьосници, чиято най-голяма победа е да нарушат „споразумението" за нормалната реалност. С публикуването на деветата му книга, „Изкуството на сънуването", той за миг отново изплува на повърхността, и то по своя собствен начин.

 

Кастанеда се появи. Той се засмя широко, разтърси ми ръката и седна. Тъкмо се канех да заговоря за маймуните, когато той се разхлипа. Челото му се сбръчка; цялото му тяло се тресеше от ридания. Скоро почна да се задъхва като риба, изхвърлена от аквариум. Овлажняла, долната му устна трепереше неудържимо. Ръката му се изпружи, пръстите спазматично потръпваха - после се разтвориха като цъфтяща нощем пъпка от Магазинче на ужасите, сякаш за да приеме подаяние.

 

- Моля ви! - За миг спираше тиковете с лицевите мускули, колкото да изплюе думите. Направо ме изнудваше, жално умолявайки: - Моля ви, обичайте ме!

 

Кастанеда отново се разхълца като повредено, задавящо се кранче за вода и се превърна направо в някакво гадно устройство за ридания.

 

- Това сме ние - човекоподобни маймуни с алуминиеви канчета. Толкова рутинни, толкова кекави. Мастурбиращи. Ние сме върховни, обаче тези безразсъдъчни маймуни нямат нужната енергия, за да виждат - и така надделява мозъкът на звяра. Ние не можем да схванем нашия прозорец на възможностите, да хванем нашия „кубичен сантиметър шанс". И как бихме могли? Прекалено сме заети да се държим за ръката на мамчето. Да си мислим колко сме прекрасни, колко сме чувствителни, колко сме уникални. Ние не сме уникални! Сценариите на нашите животи вече са написани - говореше той със заплашителна гримаса - от други. Ние знаем... обаче не ни пука. Зарежи го, казваме ние. Ние сме крайни циници. Дявол да го вземе! Ей така живеем ние! В канавка с топлички лайна! Какво ни направиха те?... Така говореше обикновено дон Хуан. Често ми казваше: „Е, как е морковът?" „Какво имаш предвид?" „Морковът, който са ти заврели в задника." И аз страхотно се обиждах, той наистина можеше да го направи! Особено когато казваше: „Благодари се, че още не са му направили и дръжка."

 

- Но ако имаме избор, защо тогава стоим в канавката? Ами понеже е топличко. Не искаме да я напускаме, ние мразим да се сбогуваме. И се тревожим - у-ха! - как само се терзаем, по двадесет и шест часа на ден! И за какво мислиш се притесняваме? - Той пак се ухили и заприлича на гумен Чешиърски котарак. - За себе си! Какво съм аз? Какво ме чака? Какво ще ми се случи? Такава егомания! Толкова ужасно. Но така ни държи в плен!
 

Казах му, че неговите възгледи ми изглеждат малко груби, и той се разсмя:

 

- Да - каза той със смешно натегнатия тон на академик, произнасящ заключение. - Кастанеда е злобен, душевно болен старец. - Карикатурите му бяха комични, жестоко заковани право в мишената. - Лакомата маймуна промушва ръка през решетката за зърната и не може да ги пусне. Правени са изследвания - нищо не може да я накара да пусне зърната. Ще ги стиска в юмрук дори ако й отсечеш ръката - ние така си и умираме, сграбчили лайна. Но защо? Това ли е всичко, което съществува?, както казва госпожица Пеги Лий. Не може да бъде, това е прекалено ужасно. Ние трябва да се научим как да пускаме, да оставяме нещата. Ние събираме спомени и ги разполагаме в книги, пазим си използвани билети от бродуейско представление отпреди десет години. Така и умираме, вкопчени в сувенири. Да бъдеш магьосник означава да имаш енергия, любопитство и куража да оставиш нещата, да направиш салтрмортале в непознатото - единственото, което му трябва на човек, е да смени набора си от инструменти, да дефинира наново нещата. Трябва да гледаме на себе си като на същества, които ще умрат. Веднъж приемеш ли това, светът се разтваря за теб. Но за да възприемеш това определение, трябва да имаш „стоманени топки".
 

Обаче човекоподобната маймуна е хипнотизирана от думи и синтаксис. Тя трябва да разбере, на всяка цена. И трябва да има режим на разбиране.

 

- Ние сме линейни същества - опасни същества на навика и повторенията. На нас ни е нужно да знаем: Това тук е място за пилетата! Това място тук е за връзките за обувките! Това там е автомивката! И ако един ден някое от тях се окаже не на мястото си - ние откачаме!

 

Той настоява да плати обяда. Когато сервитьорът му донася бележката, изпитвам внезапен порив да му измъкна кредитната карта и да видя дали е на негово име. Той улавя погледа ми.

 

- Един бизнес мениджър се опита да ме хване за реклама на „Американ експрес": КАРЛОС КАСТАНЕДА, ЧЛЕН от 1968 г. - Той се засмя развеселен и се върна пак към темата. - Ние сме тежки, тромави маймуноподобни, царе на ритуалите. Един мой приятел, Ралф, винаги ходеше да вижда майка си в понеделник вечер. Тя почина. И той ми каза: „Ей, Джо - тогава бях Джо, - ей, Джо, сега вече можем да се виждаме в понеделник вечер. Свободни ли са ти понеделниците, Джо?" „Искаш да кажеш всеки понеделник ли, Ралф?" „Да, да! Всеки понеделник. Нали ще е страхотно?" „Но как, всеки понеделник, завинаги?" „Да, Джо! Ти и аз в понеделниците, завинаги!"

 „Свободата е с „вход - свободен" - казва той. - Тя не може да се купи или разбере. С моите книги аз съм се опитал да ви представя една възможност - че осъзнаването може да бъде средство за пренасяне или придвижване. Може би не съм бил много убедителен - хората мислят, че пиша романи. Ако бях висок и красив, може би щеше да е по-друго - тогава щяха да слушат Голямото тате. Хората казват: „Ти лъжеш." Как мога да лъжа? Човек лъже само за да се домогне до нещо, да манипулира. Аз не искам нищо от никого - единствено общо съгласие. Бихме искали да постигнем консенсус по това, че има и други светове освен нашия. Ако постигнем консенсус по въпроса, че могат да ни пораснат крила, тогава ще има полет. Консенсусът поражда масата, с масата ще има движение/"

 

Кастанеда и спътниците му са енергийни радикали на това, което може да се окаже единствената значима революция на нашето време - трансформиране на биологическата повеля в еволюционна. Ако господстващият социален ред повелява продължаване на рода, то безстрашният ред на магьосниците (всички те енергийни пирати) цели нещо по-малко земно. Тяхното изумително, епично намерение е да напуснат земята по начина, по който го прави дон Хуан преди двадесет години — като чиста енергия, непокътнато осъзнаване. Магьосниците наричат това салтомортале „абстрактния полет"

 със съкращение..

Човек живее само два пъти www.spiralata.net/kratce/index.php/interv-ta/528-kastaneda4

  
 
  

14:46 - Орелът от faktifakti
***
Ураганът гнездото събори,
семейството изгуби си орелът.
категория: Поезия
прочетен: 295 коментари: 0 гласове: 1
последна промяна: 15:00

нов ,специален пембено розАв раздел..
/ анонимни напУтетки /
с почетен председател Чудото Дела Раи..
и подпредседателка ЕваСевова Кукува

аз не съм ...
мадам ПомпаДур..
..сильвупльие боку....

1. faktifakti - Моля да не бъдат качвани постингите ми на първа !
19:49
Който иска да ме прочете ще ме намери !

каква авторка е тази жена след като
се крие като....ханъма..
унизително е,според мен..

Като не знаеш,
не коментирай,простакесо..
Изпратено: 17:08 От: rosiela

„Свободата е с „вход - свободен" - казва той. - Тя не може да се купи или разбере. С моите книги аз съм се опитал да ви представя една възможност - че осъзнаването може да бъде средство за пренасяне или придвижване. Може би не съм бил много убедителен - хората мислят, че пиша романи. Ако бях висок и красив, може би щеше да е по-друго - тогава щяха да слушат Голямото тате. Хората казват: „Ти лъжеш." Как мога да лъжа? Човек лъже само за да се домогне до нещо, да манипулира. Аз не искам нищо от никого - единствено общо съгласие. Бихме искали да постигнем консенсус по това, че има и други светове освен нашия. Ако постигнем консенсус по въпроса, че могат да ни пораснат крила, тогава ще има полет. Консенсусът поражда масата, с масата ще има движение/'

белисимо!
каква душевна рима!

7. enetrada - прави й чест на тази, че не иска да бъде помпана.
00:00