Постинг
19.01.2016 21:18 -
Тя ,която....
Sad Violin
МИСЛИ В КРАЙРЕЧНИЯ ПАВИЛИОН.
/ китайска лунна поезия /
Изкачвам се пак тука в самота
от тъжни мисли целия обзет.
Лъчите лунни сякаш са вода,
а пък водата сякаш е небе.
Къде сега са хората, с които
оттук съм гледал същата луна?
Навън пейзажът светъл се простира
досущ като в онези времена.
всичко е тук и сега...
и е перфектно така....
;)))
цитирайи е перфектно така....
;)))
Не е време, не е място, не е връзка, не е човек, не е постигната цел, нито сбъдната мечта, не е дори любов. И няма как да го намериш във външния свят, защото не е част от него. Щастието си е част от теб. Щастието е „леща“, през която може да избереш да гледаш света и да виждаш светлата му страна.
Щастието е да не се ядосваш, че навън вали, а да се заслушаш в ритъма на капките по покрива. Щастието е да дишаш с пълни гърди, защото можеш. Щастието е да усещаш пулса на любимия човек, докато спи. Щастието е усмивка, примесена с тъга, но истинска и докосваща те. Щастието е миг, в който си напълно тук и сега и създаваш своя свят- такъв, какъвто искаш да бъде.
цитирайЩастието е да не се ядосваш, че навън вали, а да се заслушаш в ритъма на капките по покрива. Щастието е да дишаш с пълни гърди, защото можеш. Щастието е да усещаш пулса на любимия човек, докато спи. Щастието е усмивка, примесена с тъга, но истинска и докосваща те. Щастието е миг, в който си напълно тук и сега и създаваш своя свят- такъв, какъвто искаш да бъде.
