 |
Бавария от векове се гордее, че е различна от другите тевтонски територии: топла, пищна, но враждебна към всеки, който се опита да я направи част от по-голяма, централизирана държава - от Карл Велики през 8-и век до Ото фон Бисмарк през 19-и. В някои периоди, включително през повечето от последните няколко десетилетия, особеният й характер бе безобидна културна шега; в други той е имал реални политически последици. През изминалата седмица сякаш се извърши преход от културната шега към политическите последици, предизвикан от опасността мигрантската криза да се изплъзне от контрол не само на Балканите, но и в немскоезичното сърце на континента.
Избухливият баварски дух се надигна през седмицата в Пасау - живописен граничен град, където се сливат три реки - където се оказа невъзможно да се контролира напливът на бежанци, влизащи от Австрия. Палатките и приемните центрове се препълниха и някои новодошли от Сирия и Афганистан трябваше да спят на улицата при минусови температури. Този развой породи объркване и разочарование и от двете страни на границата.
Хората в Пасау общо взето проявяват щедрост към пристигащите мигранти. Фурните работят извънредно, за да им осигурят храна, доброжелатели даряват планини от дрехи, доброволци от социалните служби полагат специални грижи за децата им. Но недоволството се засили през последните дни, след като трафикът по ключов мост бе спрян, за да преминават бежанците. Полицаите - и местни, и изпратени от другаде, работят по 15 часа на ден. Дори най-добронамерените местни жители се питат на висок глас докъде може да стигне алтруизмът.
Премиерът на правителството на Бавария Хорст Зеехофер отправя обвинения в две посоки - първо, към безотговорните управници на съседна Австрия, чието "поведение вреди на отношенията между съседите" (защото насочва бежанския поток на север), и второ, към федералното правителство начело с неговата политическа съмишленичка, канцлерката Ангела Меркел, която според Зеехофер е трябвало да упражни по-силен натиск над австрийците.
Зеехофер е лидер на Християнсоциалния съюз (ХСС), управляващата партия в Бавария, която от десетилетия е близък политически съюзник на Християндемократическия съюз (ХДС) на Ангела Меркел. Между двете партии обаче винаги е имало различия в стила: ХСС е малко по-консервативен, свързан е с католическите традиции в Бавария и е склонен да нарича нещата с истинските им имена.
Този контраст във възгледите датира от времето на Франц Йозеф Щраус, здравостъпилият на земята управник, който до смъртта си през 1988 г. бе некоронован крал на Бавария - десет години премиер и лидер на ХСС в продължение на три десетилетия. Твърд антикомунист, той бе малко или много лоялен коалиционен партньор на канцлера Хелмут Кол, но често казваше закачливо: "Все ми е едно кой е канцлер под мое управление".
Бавария настръхва
Макар да не е ярка личност като Щраус, Зеехофер е привлекателен, най-малкото на подсъзнателно ниво, за германските южняци, които по традиция негодуват срещу господстващите северняци. Той смята, че госпожа Меркел прави прекалено оптимистична преценка за броя бежанци, които Германия може да приеме. Зеехофер заплаши, че ще даде федералното правителство на конституционния съд, за да оспори политиката на Меркел, която според него нарушава законите за граничния контрол.
В по-широк план, склонните към консерватизъм баварци негодуват, че либералните берлинчани им нареждат какво да правят, когато основният поток от мигранти пристига на юг. Жители на Мюнхен посрещнаха с цветя и подаръци десетките хиляди бежанци, които се струпаха на централната гара в един септемврийски уикенд; оттогава обаче настроението се помрачи. Местните власти са подложени на огромно напрежение. Родители са недоволни, че физкултурните салони в училищата се използват за спални помещения.
Бавария съвсем не е единствената, която проявява раздразнителност; срещу госпожа Меркел се сипят критики в ХДС заради щедростта й към новодошлите. Но когато Зеехофер повиши тон, това е знак, че се пробуждат отдавнашни междурегионални съперничества; освен това той изтъква един много сериозен аргумент.
Допускането на неограничен брой кандидати за убежище, казва той, ще засили позициите на политически движения, които засега нямат силно влияние в германската политика - от ксенофобското и антимигрантско протестно движение Пегида, което организира всяка седмица шествия в Дрезден, до по-интелектуалните евроскептици от партията "Алтернатива за Германия", която планира протестен митинг в Пасау. Ясният извод на баварския лидер е, че заставайки на по-твърда позиция срещу бежанците, той предотвратява появата на още по-твърди реакции.
Този аргумент е в съзвучие с друга прочута фраза на Щраус, който обичаше да казва полу на шега, полусериозно: "Надясно от мен е само стената" - с други думи саркастичният му консерватизъм беше толкова десен, колкото може да си позволи порядъчният човек.
Зеехофер направи мистериозното предупреждение, че ако федералните власти не ограничат до 1 ноември броя на бежанците, влизащи от Австрия, неговото правителство "ще премине към други действия". Хората се питат какво означава това. Бавария (която е длъжна да спазва конституцията, въпреки че никога не я е ратифицирала), няма правомощия да затваря границата, нито да води собствена имиграционна политика. Тя обаче има особен характер.
По БТА.
