Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2017 00:02 - Съвременни свети човеци. Отец Натанаил - манастирският скъперник
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1412 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 30.12.2017 10:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Когато го видях за първ път, той беше слабичък старец, на преклонни години, с остър пронизителен поглед. Облечен, и зиме, и лете, със старо поокъсано расо.

На гърба си обикновено носеше платнена торба, в която можеше да има, какво ли не, – и сухари, и пожертвование на някоя бабичка, и милиони рубли. И едното, и другото, в очите на отеца – касиер, беше изключителна ценност, понеже е пратено в манастира, от Господа Бога. И цялото това имущество отец Натанаил преместваше и прекриваше по всичките си многобройни, потайни килии и „складове“.

 

image

Финансите на манастира бяха изцяло в негово управление. А разходи имаше много: всеки ден в обителта сядаха да обядват до 400 поклонници миряни, и 100 монаси. Трябваше да се подсигуряват безкрайните манастирски ремонти, новите строежи, а и ежедневните житейские потребности на братята, и помощи за бедните, и прием на гости, а и подаръци за държавни чиновници…

 И какво ли не, още. Как отец Натанаил сам се справяше със всичките тези финансови проблеми, никой не знаеше. Впрочем, на неговите плещи лежеше и цялото манастирско деловодство. А освен това, той съставяше уставите за ежедневните дълги манастирски богослужения, съвместяваше задълженията и на манастирски секретар, отговаряше на писмата на хората, обръщащи се към манастира, по най-различни въпроси, и накрая, той споделяше с отеца Наместник (Игумена), и доста неприятните, по правило, общувания с официалните съветски власти.

 Всичките тези задължения /само от изреждането на които, на всеки нормален човек би трябвало да му прилошее/, отец Натанаил изпълняваше с такова вдъхновение и скрупульозност, че ние понякога се съмнявахъме, дали е останало в него нещо друго, освен – църковен бюрократ.

Но освен всико друго, на отца касиер лежеше и задължението да ни надзирава нас – послушниците (послушниците са кандидати за монаси, на които се поверяват всякакви трудови послушания). И можете да не се съмнявате, че той изпълняваше и това, с пълна педантичност: поглеждаше, оглеждаше, подслушваше, да не би ние да извършим нещо, против уставите или във вреда на манастира. Макар че, да си призная, наистина имаше нужда, да се наглеждат послушниците, понеже ние идвахме в манастирската обител, от света, като напълно нехайни безделници.

Той имаше още една фантастична особенност, да се появява именно в момент, когато най-малко го очакват. Да речем, изостави за малко послушанията си манастирската младеж и се разположи някъде във вътрешността на древните стени, да поотдъхне, да поговори и да се погрее на слънчице. И изведнъж, като и из-под земята се появи отец Натанаил. И, клатейки брада, започне с гръмък, особено непоносим, в такива минути глас, да ни порицава, и то така, че послушниците биха искали да се провалят в земята, за да приключи това изтезание.

В усърдието си отец Натанаил, буквално, не ядеше и не спеше. Той беше, не просто аскет: например, никой, никога не бе го видял, да пие чай, а само обикновена вода. а и на обяд изяждаше, най-много една пета от това, което се поднасяше. Всяка вечер той непременно идваше на вечеря, но само с цел, да седи пред празната чиния, и придирчиво да наблюдава за порядъка.

При това имаше изумителна енергия. Ние не знаехме, кога той спи. Даже и нощем, между дъсчиците на затворения му с капаци прозорец на килията, прозираше светлина. Старите монаси казваха, че в килията си той или се моли, или преизчислява купища рубли и дребни монети, събрани през деня. Всичкото това несметно богатство той трябваше грижливо да превърже в пачки, а дребните да раздели в отделни торбички. А когато привършваше това, започваше да пише ръководство и пояснения за сутрешната служба: никой, като отец Натанаил, не разбираше всичките особенности и хитросплетени на манастирското уставно богослужение.

Но даже и ако нощем светлината в килията не се включваше, всички добре знаеха, че това съвсем не значи, че ние поне за малко може да се считаме свободни от неговия надзор. Не, - през цялата нощ, във всеки миг отец Натанаил можеше да се появи, тук или там, за да провери, не ходи ли некой нощем из манастира, което беше строго забранено.

Помня, как една зимна нощ, след като поседехме до късно на гости при някого от братята, в деня на ангела му (на именния му ден), се прибирахме към килиите си. И изведнъж, на пет крачки от нас, от тъмнината изскочи фигурата на отец Натанаил, и ние замряхме от ужас. Но след неколко мига с учудване разбрахме, че този път касиерит (ковчежникът) не ни вижда. И се държеше малко странно. Едва влачеше крака и даже се олюляваше, прегърбен под торбата си. После видяхме, как той тръгна през двора и изведнъж легна направо в снега, в лехата за цветя.

«Умря!», – мина ни през главите.

Ние изчакахме малко, и внимателно, затаили дъх, се приближихме до него. Отец Натанаил лежеше върху снега и спеше. Просто си спеше. Дишаше равномерно и даже попуфкваше. Под главата му беше торбата, която бе прегърнал с двете си ръце.

Ние решихме в никакъв случай да не се прибираме, докато не видим, какво ще стане нататък, и скрити от светлината на фенера, започнахме да чакаме. След час, след като се вкочанихме от студ, видяхме, как отец Натанаил внезапно и бодро стана, отърси се от снега, наметна торбата си на гърба, и като че нищо не е било, тръгна по своя си път.

Тогава съвсем нищо не разбрахме. И чак после, познаващите го отдавна монаси обясниха, че отец Натанаил просто е бил много уморен и решил удобно да поспи. Удобно, в смисъл, легнал. Понеже в килията си той спеше само седнал на стола. И да не се разнежва в леглото, е предпочел да поспи в снега.

Впрочем, всичко, което се отнасяше за печорския пазител на манастирската хазна, бяха само догадки. Отец Натанаил никого не допускаше в своя съкровен вътрешен сват. Та, той никого не пускаше даже в своята килия! Включително всесилния отец Наместник (Игумена). Макар да изглеждаше, че е напълно невъзможно Наместникът отец Гавриил, да не може да влезе някъде в своя манастир. Още повече, че килията на ковчежника се намираше на първия етаж, където живееше Наместникът. Разбира се, не беше възможно стопанинът на манастира да се примири с това положение на нещата. И ето че веднъж, когато отеца Наместник, след някакъв празничен обяд, беше в чудесно расположение на духа, каза на отец Натанаил, че без да се бави, ще дойде при него на гости, да пийнат чай.

Неколко човека от братята, които бяха наблизо, разбраха, че сега ще се случи нещо потресаващо ума, душата и всяко човешко въображение. И да се пропусне възможността, да се види това събитие, беше непростимо.

Благодарение на многото свидетели се е запазило описанието на този случай.

Отецът Наместник тържествено и неумолимо вървеше през манастирския двор, към килията на отец Натанаил. А касиерът бързаше след него и със силни вопли убеждаваше отеца Наместник да се откаже от своя замисъл. Той го молеше да се заеме с нещо душеспасително и полезно, а не с празни разходки по стари, никому не интересни стаички. Той красноречиво описваше, какъв безпорядък е в неговата килия, че не я е подреждал двадесет и пет години, че в килията е с непоносимо-застоял въздух… Накрая, в пълно отчаяние отец Натанаил премина почти към заплахи, като гръмко размисляше на глас, че в никакъв случай не трябва да се излага на такава опасност скъпоценният живот на Наместника, която може да го постигне сред купищата боклуци -„ценности“ в жилището му.

– Хайде стига, отче ковчежник!, - вече ядосан, го прекъсна Наместникът, стоейки пред вратата на килията му. – Откваряйте и показвайте, какво толкова има у вас, там!

Беше ясно, че въпреки сърдития тон, отеца Наместник изпитва истинско любопитство.

Осъзнал накрая, че повече няма какво да се прави, отец Натанаил някак изведнъж се развесели и даже по младежки отрапортува задължителното за монаха «Благословете, отче Наместник!», изтрака с ключовете и отвори пред началството заветната врата, която четири десетилетия, до този момент, беше отваряна само толкова, колкото да се провре слабичкият отец Натанаил…

Зад широко разтворената врата беше пълна, непрогледна тъмнина; прозорците в таинствената килия бяха затворени ден и нощ със капаци. Самият отец Натанаил първ се промъкна в черния мрак. И веднага изчезна. Във всеки случай, от килияте не се чуваше никакъв звук.

Отецът Наместник след него внимателно прекрачи прага и неуверено, но басово каза:

– Защо у вас е така тъмно? Няма ли ток? Къде е ключа за лампата?

– В дясно от вас, отче Наместник! – услужливо промълви от непроницаемия мрак, ковчежникът. – Само протегнете ръка!

В следващия миг се чу душераздирателният вик на отеца Наместник, и някаква неведома сила го изхвърли от тъмнината на касиерската килия, в манастирския коридор. След него, стемително изскочи на светлото и отец Натанаил. За част от секундата той затвори зад себе си вратата, с три превъртания и се хвърли към замаяния Наместник. Охкайки и ахкайки, касиерът се зае да издухва прашинките и да оправя расото на отеца Наместник, и задъхвайки се, редеше:

– Ето ти неприятност, Господи помилуй! Този включвател… то трябва да се свикне с него. Счупи се още шесдесет и четвърта, на Покров Богородичен, точно в деня, когато свалиха Хрушчов. Това беше знак! Сутринта се извади ключа, а вечерта свалха Никита Хрушчов! От тогава, не оправям този включвател. И никакви електротехници, – сам всичко оправих: двата проводника стърчат от стената: допреш ги – свети, разединиш ги – гасне. Но трябва да свикнеш, - така е! От веднъж не може, не може от веднъж!.. Така че, отче Наместник, моля за извинение, а аз сега пак ще отворя вратата и влизаме с миром! Сега вече знаете, как да ползвате моя включвател. А там има още мноого интересни работи!

Но Наместника, след края на тези юродиви думи, се изниза яко дим.

Но въпреки всичко, отец Натанаил беше наистина образец за послушание, пишеше дълги оди в чест на отеца Наместник на Псково-Печорския манастир, а и съчиняваше нравоучителни стихотворни проповеди, по на пет листа.

***
Незаменимостта на отец Натанаил се простираше и над могъщата Съветска държава, особенно когато тя прекалено безцеремонно се намесваше в манастирския живот. Казват, че именно отец Натанаил дал особено хитрия съвет на големия печорскои Наместник архимандрит Алипий, когато даже той бил в затруднениие от напора и грубостта на властите.

Това се случило в края на шеесетте години. Както е известно, в онези години всички граждани на Съветския Съюз бяха длъжни да участват в изборите. В манастира се слагаша урната за гласуване, в трапезарията, където след обеда братята, под надзора на Наместника, с неудоволствие, отдаваха кесарю кесаревото.

Но ето че, някак си, първият секретар на Псковския обл.комитет на КПСС узнал, че за някакви си там невежи монаси е допуснато нелепо улеснение, да гласуват за нерушимия блок на комунистите и безпартийните, в своя отживял историческия си век манастир, а не в избирателния участък. Той се възмутил и устроил на подчинените си безпощадно гонение, за недопустимото попустителството към нетрудовите елементи (монасите). И незабавно се разпоредил, от сега, и до века, черноризците да идат да гласуват на избори за Върховния съвет на СССР, като всички съветские хора, – в избирателните участъци, по местожителство!

И ето тогава, както казват, отец Натанаил прошепнал, на ухо, на Наместника отец Алипий, следния наистина изтънчен съвет.

В деня на изборите (а те били в неделя) след празничната манастирска литургия, от вратата на обителта излязло тържествено, кръстно шествие.

Строени по двама, в дълга редица, черноризците, с дружно пеене на тропари, шествали през целия град, към избирателния участък. Над главите им се реели тежки хоругви, отпред, според обичая, носели кръстове и древни икони. Но това още не било всичко. Както се полага, преди всяко важно дело, в избирателната зала духовенството започнало да извършва молебен. Изплашените до смърт чиновници се опитвали да протестират, но отец Алипий строго ги прекъсвал, да не пречат на гражданите да изпълняват конституционния си дълг, така, както е прието за монасите. След гласуването, братята със същото чинно кръстно шествие, се върнали в светата обител.

Няма нужда да обясняваме, че на следващите избори, избирателната урна, още от сутринта чакала монасите, пак в мансатирската им трапезария.

Но в въпреки това, наглеждайки ни строго, отец Натанаил винаги пресичаше гласните прояви на опозиционност, по отношение на държавата, а още повече, опитите за дисидентстване. От начало това ни изглеждаше, едва ли не, възмутително. Ние мислехме, че ковчежникът просто се подмазва перед властите. Но после постепенно узнавахме, че отец Натанаил не веднъж се е сблъсквал с изпратени в манастира провокатори или переоблечени оперативници. Но даже и напълно да разбира, че пред него са съвсем искрени хора, отец Натанаил пак, всеки път прекъсваше толкова любимото ни свободомислие. И не само, за да предпазва манастира.

 А по-скоро, за да предпази самите нас, от нашата неразумност, предвзетост и младежка разгорещеност, замесена с най обикновена гордост (която е сред най-големите грехове). Той не ценеше високо, и най-героичните думи, а знаеше много за съветската власт и за всичко което се вършеше в страната, и то, не като нас, - от тук, от там, или от книгите. Отец Натанаил имаше трезво и много лично отношение към съветската власт, понеже баща му, свещеникът Николай Поспелов, бил разстрелян за вярата, тридесет и седма година.

 

image
След като изкарал цялата война, като обикновен войник, отец Натанаил станал послушник на великия Наместник архимандрит Алипий, и духовен син на светия печорски старец и чудотворец йеросхимонах Симеон. И двамата, като видели в него човек с кристална честност и необичайно жив ум, го направили, по време на най-тежките хрушчовски гонения, касиер на Църквата, касиер и секретар на манастира, и му поверили най-съкровените манастирски тайни.

И още нещо за съветската власт. В една лятна нощ, аз носех послушание, дежурен на площада (в манастирския двор) пред Успенския храм. Звездите леко трептяха на северното небе. Тишина и покой. Три пъти гръмко удари часовникът на кулата… И изведнъж почувствах, че зад гърба ми има някой. Аз уплашено се обърнах и видях отец Натанаил. Той стоеше наблизо и гледаше звездното небе. После замислено ме попита:

– Георги, какво мислиш за главния принцип на комунизма?

Това беше в Псково-Печорският манастир. Успенският площад 1983 година. Три часа през нощта. И звезди…

Без да очаква отговор от мене, отеца, пак така замислен, продължи:

– Главният принцип на комунизма е: «от всеки според способностите, всекиму според потребностите». Но нали, естествено, «способностите» и «потребностите», трябва да ги определя накаква комисия? А каква ли ще да е тази комисия?.. Най-вероятно – «тричленка»! Ето, да речем вземат ме мене и кажат: «А на тебе, Натанаиле, какви са ти способностите? Ще можеш ли да нарежеш по 20 кубика дървета, на ден ! А какви са ти потребностите? Една боб-чорба!.. Ето ти го, целия главен принцип…

Макар отец Натанаил винаги щателно да подчертаваше, че той не е, нищо друго, освен педантичен администратор и сух службар, даже ние послушниците, след известно време започнахме да се досещаме, че той умело скрива своите духовни дарования, както, впрочеем, са правели, всичките истински монаси в мансатира. Отеца-касиер не беше официален манастирски духовник. На исповед при него ходеха от града, само неколко печорски старожители, и още неколко, от далечни места. Останалите, той, като духовник не приемаше, оправдавайки се с неспособността си, за подобно задължение.

Но веднъж той за миг разкри съкровената част на душата си. Макар че и тук, пак се оправда с привичната си строгост и заядливост. Аз нещо се провиних в послушанието си. Изглежда бях изпълнил доста небрежно поръчаното ми дело. Затова самият отец Наместник ме постави, три дни да чистя снега по целия Успенски площад. Аз тогава доста се пообидих, още повече, че снегът непрестанно валеше и валеше, така че към третия ден аз не просто се уморих, а едва влачех краката си. Толкова се самосъжалявах и така бях сърдит на целия свят, че даже сериозно започнах да измислям план за отмъщение.
 

 Но какво да отмъсти послушникът на Наместника? Мащабите са напълно несъпоставими. И все пак, работейки с лопатата, с последни сили, аз си представях следната картина. Когато Наместникът мине край мене, на обед в братската трапезнария, вероятно язвително ще се поинтересува: «Е, как живееш, Георги?» И тогава аз бодро ще му отвърна – весело и безгрижно /все едно не ги е имало тези три каторжни дни/: «Най-добре от всички, отче Наместник! Благодарение на Вашите свети молитви!» И тогава той ще разбере, че мене така лесно не може да ме пречупи!

Картината на това отмъщение стопли сърцето ми, та даже и сред непрекратяващия се снегопад, ми стана значително по-весело. И когато край мен минаваше отец Натанаил, аз даже му се усмихвах, докато той ме благославяше. В отговор той също много приветливо се усмихна и ме прекръсти. Аз се наведох да му целуна ръка, и изведнъж чух над себе си дрезгавия му глас:

– Така значи: «Най-добре от всички, отче Наместник! Благодарение на Вашите свети молитви!»?

Аз замързнах, както бях наведен, като че бях сгърчен от радикулит. И когато накрая се реших да повдигна очи към стареца, той ме гледаше с нескрита ехидност. Но, като забеляза ужаса в лицето ми, той вече с истинска доброта проговори:

– Виж, Георгий, дързостта никога не е довеждала никого, до добро!

И, като премести торбата с милионите, а може би със сухарите, той заскърца по замързналия сняг към братския корпус на манастира. А аз останах да стоя с отворена уста и само гледах, как отлепената подметка на обувката на касиера се мяташе и пляскаше, при всяка крачка.

Ето ти, един истински Плюшкин! Обаче светец.

Както каза един почтен питерски протойерей: «Една година в Псково-Печорския манастир се равнява на петдесет години духовна академия». Друга работа е, как сме ги усвоили ние тези уроци… а това вече, да си призная, е друг, и то, доста горчив въпрос (за мене).

И точно, плюшкинскиият отец Натанаил беше най-не шеговитият пример. Освен че трепереше за всяка манастирска копейка, той страстно се хвърляше да изключва всички ненужно включени лампи, икономисваше водата, газта и изобщо всичко, което можеше да се икономиса и позапази.

Той строго бдеше и за вековните устои на манастира, и за древните монашески устави. Например, той не можеше да понася, когато некой от братята излизаше в отпуск. Макар лечебният отпуск да се полагаше за тези, за които беше нужно, отец Натанаил, въпреки всичк, изобщо не приемаше и не понасяше това. Самият той в отпуск, разбира се, никога не бе излизал, за всичките петдесет и пет години от пребиваването му в обителта. Наместникът архимандрит Гавриил също никога не е ползвал отпуск и косо гледаше на тези, които идваха при него, с молба за излизане.

Помня как Наместникът все пак благослови един монах да излезе в отпуск. Че го благослови, благослови го, но пари за път му не му даде, а му каза да иска от касиера.

Аз тогава дежурех на Успенския площад и бях свидетел на тази сценка. Започна се с това, че йеромонахът, готвещ се да ходи в отпуск, дълго и напразно чука по вратата на килията, на касиера, отец Натанаил. Касиерът, разбрал веднага, за какво ще става дума, мълчеше и не отваряше. Тогава отецът реши да превземе отеца-касиер, с изтощение. Той седна на пейката, по-надалече, и започна да чака. След четири часа отец Натанаил, внимателно оглеждайки се, излезе на площада, и тук веднага го настигна отпускарят с писмено благословение от Наместника, да му даде пари за път.

Като видя листа, отец Натанаил замря, напълно убит, а после с вопъл падна на земята, вдигна към небето ръцете и краката си (при което из под расото се оголиха окъсаните му панталони), и завика с пълен глас:

– Караул! Помощ! Грабят ни!!! Искат пари! Отпуска искат! Уморили се от манастира! От Божията Майка се уморили! Грабители! Караул! Помагайте!!!

Горкият отец-отпускар, даже седна от ужас. Изумените чуждестранни туристи на мансатирския площад стоеха с отворени уста. Хванал се за главата, йеромонахът побягна към килията си, а Наместникът, стоеше на балкона на настоятелското жилише, и страшно доволен, наблюдаваше цялата тази картина.

Като видя, че опасността отминава, отец Натанаил напълно спокойно се вдигна, отърси се от прахта и замина по своите си дела.

Особена радост ни доставяше, когато получавахме послушание да помагаме на отец Натанаил при провеждане на екскурзии из манастира. По правило, на него поръчваха да води някои по-важни лица. Историята с президента Елцин и запознаването на държавния глава с особеностите на светите пещери, се случи, разбира се, с участието, именно, на отец Натанаил. В нашите послушнически задължения влизаше, само да отваряме и да затваряме след посетителите, тежките църковни врати. Останалото време ние наблюдавахме и слушахме отец Натанаил.

 А имаше какво да се чуе. Отец Натанаил беше продължител на традицията, на своя учител – великия Наместник архимандрит Алипий, който бранеше манастира и вярата в Бога, по време на най-тежките хрушчовски гонения. И алипиевият дар за мъдри, а понякога и безпощадни думи, после премина в наследство към отец Натанаил.

В тези атеистични години съветските работници, идващи в манастира, очакваха да видят какво ли не, - и мракобеси, хитреци-рушветчии, и тъмни недочовеци, но само не тези, които срещаха в действителност: – своеобразни, но много интересни и образовани умници, необичайно смели и вътрешно свободни хора, знаещи нещо, за което гостите не се и досещаха. И само след неколко минути на екскурзиантите им ставаше ясно, че такива хора не са срещали през целия си живот.

Беше 1986 година, когато псковското партийно началство доведе в манастира най-високия чиновник от Министерството на пътищата и съобщенията. Той се оказа удивително спокоен и порядъчен човек: не задаваше идиотски въпроси, да речем, в кой корпус живеят жените на монасите, не се интересуваше, защо Гагарин, като летял в космоса, не видял Бога. Но в края на краищата, след двучасово общуване с отец Натанаил, чиновникът, поразен от новия си събеседник, все пак се издаде:

– Вижте, аз просто съм потресен от общуването с вас! Такъв интересен и необикновен човек не бях срещал през целия си живот! Но извинете, как вие с вашия ум можете да вярвате…, сами разбирате в какво! Нали науката разкрива пред човечеството все нови и нови хоризонти. И Бог там няма! Той, извинете, просто не е нужен. Ето тази година към Земята, из дълбините на Вселената се приближава Халеевата комета. И учените, представете си, точно са разчели целия и маршрут! И скоростта! И траекторията! И за това, простете, никаква идея за Бога не е нужна!

– Халеевата кометата, казвате?.. – заклати брадата си отец Натанаил. – Значи, щом за кометата всичко са изчислили, Господ Бог не бил нужен? Мм-да, ясно!.. А представете си – ако мене ме поставят на един хълм край ж.п. линия и ми дадат лист и молив. Нали и аз след седмица, точно ще мога да ви кажа, кога и в каква посока ще мине влак. Но нали това не значи, че няма кондуктори, диспечери и машинисти?.. И Министри на пътищата и съобщенията? Нали не значи? Защото, началство – навсякъде е нужно!

Но не всички разговори приключваха така мирно. Веднъж в манастира дойде екскурзия, чийто състав ни казаха шепнешком: деца на членовете на ЦеКа (т.е на Централния Комитет на Партията). Не зная, така ли е наистина, но младите хора се оказаха доста невъзпитани... Те се пукали от смях, показвали пръсти на монасите и задавали най-идиотски въпроси. Но нямаше какво да се прави, и отец Натанаил ги поведе из манастира.

Екскурзията започнала от пещерите, в самото начало на които има малка пещера - килия с едно мъничко прозорче. В тази килия в началото на XIX век се подвизавал Йеросхимонахът затворник Лазар. Тук той е и погребан. Над надгробната плоча висят, тежкият му кръст и веригите (които той самоволно и непрестанно е носел).

– Ето в тази килия, без да излиза двадесет и пет години, се подвизавал йеросхимонах Лазар, – започнал екскурзията отец Натанаил. – Сега ще ви разкажа за този удивителен подвижник.

– А къде този ваш Лазар е ходил в тоалетна? – гръмко се поинтересувал един от младите екскурзианти.

А спътниците му просто се тресяли от смях.

image

Отец Натанаил търпеливо дочакал, докато се успокоят, и невъзмутимо казал:
– Къде е ходил в тоалетна ли? Добре, сега ще ви покажа!

Той извел малко озадачените екскурзианти от пещерите и ги повел през целия манастир, към скрития от странични погледи стопански двор. Ето тук в страни, се криеше старият нужник. Като строил екскурзиантите пред това заведение, в полукръг, като пред важен експонат, отец Натанаил тържествено го посочил с ръка и казал:

– Ето тук йеросхимонах Лазар е ходил в тоалетна! А сега стойте и гледайте!

И, като се обърнал, оставил сами изумените млади хора.

Когато се опомнили, старшият на групата намерил Наместника и изразил негодувание за всичко случило се. На което отецът Наместник отговорил:

– Архимандрит Натанаил ми докладва, че ви е показал това, от което сте се интересували. И именно това ви и показал. С нищо повече не можем да ви помогнем!

Трябва да се има предвид, че това е било 1984 година. А тогава нещата не бяха много прости. Можело е да се случат най-големи неприятности. Но наместниците на Псково-Печорския манастир традиционно са били силни хора.

***
Умирал отец Натанаил необичайно тихо и смирено. Когато лекарите предложили да му поставят сърдечен електростимулатор, той помолил отеца Наместник, да не правят това:

– Отче, представете си, –казал той, – че душата иска да отиде при Бога, а някаква си мъничка електрическа машинка насилствено я връща обратно в тялото!

Оставете душата ми, да си отиде в определения и час!

Аз имах щастието да посетя отец Натанаил немного преди смъртта му, и бях поразен от безкрайната му доброта и и любов. Вместо да пази последните останали му жизнени сили, този невероятно предпазлив във всичко друго, църковен скъперник, отдаваше всичко от себе си, за човека, когото само за неколко минути е изпратил при него Господ Бог. Както, впрочем, е правел той през целия си живот. Само че навремето ние това не го разбирахме.

 

http://3rm.info/publications/5048-o-svyatyx-lyudyax-vrednyj-otec-nafanail.html

 

Превод, Григор Симов




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28319051
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031